21:30 | Сфера

21:05 | Контекст

20:55 | В детайли

5270

Проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс предвижда прилагане на европейската Директива 2024/1069 (станала популярна като директивата срещу „делата - шамари“), не само за производства с трансгранично значение, но и за национални.Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието.

Автор: БТА / Редактор: Стела Филипова | 17 Март 2026, 09:01 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Законопроектът, чрез който се осигурява транспониране на Директива 2024/1069 относно защита на лица, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“, популярни като SLAPP  или „дела  шамари“), е съставен от работна група, създадена със заповед на министъра на правосъдието. Предвижда се проектът да бъде публикуван до края на март за обществено обсъждане. От пресцентъра на Министерството на правосъдието прогнозират, че срокът за транспониране на Директивата – 7 май 2026 г., вече не може да бъде спазен, съобразявайки се с необходимото време за обществено обсъждане, за отчитане на предложенията и становищата, внасяне на законопроекта за разглеждане и неговото приемане. Евродепутатът и бивш журналист Елена Йончева коментира в подкаста "ЕС право БГ", че България традиционно е сред държавите с висок брой SLAPP дела срещу журналисти и активисти, така че транспонирането е критично важно.

Към януари 2026 г. почти в никоя държава членка няма пълно изпълнение на SLAPP директивата, според Елена Йончева. Тя посочва наблюдения от европейската платформа за анти-SLAPP мониторинг (European Anti-SLAPP Monitoring), която следи за напредъка на европейските държави при прилагане на директивата. Платформата наблюдава промените в законодателството, свързани със SLAPP делата, не само в страните от ЕС, но и държави членки на Съвета на Европа, включително Великобритания, Турция, Сърбия, Украйна, Монако. От общо 50 държави, които платформата следи с помощта на неправителствени организации, 17 страни, сред които е и България,  са започнали работа по промяна в законодателството,  допълни Йончева. По думите Малта е посочена като единствената страна, постигнала частично въвеждане на защитата на журналистите от SLAPP. В Малта чувствителността към този проблем е особено голяма след убийството на Дафне Галиция през 2017 г., коментира евродепутатът. Тя припомня, че разследващата журналистка, срещу която са били заведени 48  „дела – шамари“,  беше взривена в своя автомобил, най-вероятно заради работата си по актуално разследване за корупция по висшите етажи на властта.  

Друг пример според Елена Йончева е Ирландия, където законодателната процедура вече е започнала, но проектът се сблъсква с критики.   

Дори в Малта законодателството предлага защита само срещу „дела – шамари“, които се отнасят до случаи в две или повече държави членки на ЕС, но не и до национални казуси, уточнява евродепутатът.

Завършеният български законопроект, който най-вероятно ще остане за програмата на следващото Народно събрание, надхвърля прилагането на европейската директива само по отношение на граждански или търговски дела с трансгранично значение. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, защитата на ответниците по такива дела ще се прилага и когато двете страни имат местоживеене в България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в България, уточнява пресцентърът на Министерството на правосъдието. Законопроектът предвижда предлаганите правила да се прилагат и  за изцяло национални производства.

От пресцентъра уточняват, че темата за необходимите законодателни инициативи за ускорено разглеждане на SLAPP делата отдавна е на вниманието на Министерството на правосъдието и в тази насока са   създавани работни групи с участието на представители на съдебната власт и доктрината, неправителствени организации, практикуващи юристи и експерти. Готовият законопроект, който предстои да бъде представен за обществено обсъждане, е дело на последната работна група.

Изработеният законопроект предвижда създаване на специални правила в ГПК за защита на ответниците по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела, посочва пресцентърът на правосъдното министерство. При разработването на проекта са изследвани доклади и препоръки на Европейската комисия, препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, анализи на Асоциацията на европейските журналисти и други постижения на международни правителствени и неправителствени организации, както и опитът на други държави членки на Европейския съюз при въвеждане на правната уредба, информира пресцентърът.

За медиите, които са четвъртата власт, също трябва да бъде валиден принципът „власт власт възпира“, смята Елена Йончева. Според нея този принцип трябва да се превърне в правила и регулации, които да бъдат добре обмислени, за да не ограничават работата на журналиста от една страна, но и да не се създават възможности за злоупотреби сред хора с претенции за журналисти, без да са такива.

Посоката е делата, които имат признаци на дела-шамари,  насочени срещу журналисти или граждански активисти, да бъдат спирани от самите магистрати, още в начален етап или да се разглеждат ускорено, за да не затормозяват ответниците с месеци или години, както и да има гаранции за защита на ответниците, включително и с възможност да се ползват от безплатни адвокатски услуги, обяснява Йончева.  Тя посочи, че такива промени в ГПК и други релевантни закони засега не са приети.

Анти SLAPP директивата е приета на 11 април 2024 г. , а до 7 май 2026 г. държавите членки на ЕС трябва да я транспонират в своето национално законодателство. Определението за SLAPP се обобщава като злоупотребяващ съдебен иск, подаден от частна страна с цел да се заглуши критично изказване. SLAPP обикновено се започват от влиятелни субекти, например физически лица, лобистки групи, корпорации, политици и държавни органи, в опит да заглушат обществения дебат, се посочва в директивата. В европейския акт се подчертава, че целта на  директивата е да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства, като същевременно се предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, НПО, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие. 

Ако до май не се приеме адекватен закон, рискуваме наказателна процедура от Комисията, смята Елена Йончева. Тя изрази надежда, че политическата турбуленция и предстоящите предсрочни избори няма да повлияят негативно на подготовката за промени в националното законодателство срещу „делата – шамари“.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини В детайли

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Важно е собствените приходи на София да се увеличат, за да могат да се реализират много от големите и амбициозни проекти, каза кметът на Столична община Васил Терзиев по БНТ. Той о ...

Имаме три точки, на които евентуално следва да бъде установен Петьо Петров, по прякор Еврото, каза и. д. главен секретар на МВР Любомир Николов в предаването „На фокус“ ...

Пациент с множество травми е транспортиран днес с медицински хеликоптер от Смолян към УМБАЛСМ „Пирогов“ в София, заяви в интервю д-р Кристиян Стефанов от Спешното отдел ...

Всички партии без ГЕРБ искаха да има безвремие точно когато влизаме в еврозоната, каза Бойко Борисов в Кюстендил. Той е в града заради Националната академия „Нови умове&ldquo ...

От отличник във финансовата сфера, България вече е с реална наказателна процедура, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти в Кюстендил. Той е в града заради Национа ...

               

С церемония по награждаване завърши деветото издание на Националния детско-юношески фестивал „Сцена под Сините камъни“, който в продължение на няколко дни превърна Слив ...

Важно е собствените приходи на София да се увеличат, за да могат да се реализират много от големите и амбициозни проекти, каза кметът на Столична община Васил Терзиев по БНТ. Той о ...

С тържество в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец беше отбелязана неговата 50-а годишнина. Програмата включваше кратка сценична възстановка, интерактивна беседа с гл. а ...

Пожар е възникнал в неожъната нива зад магазин „Зора“ в Стара Загора, съобщиха от полицията. По първоначални данни сигналът е получен в 18:48 часа. Огънят е обхванал пл ...

Имаме три точки, на които евентуално следва да бъде установен Петьо Петров, по прякор Еврото, каза и. д. главен секретар на МВР Любомир Николов в предаването „На фокус“ ...